Красимира Ненова
Време

На моя съпруг, приятел и брат в Господа Здравко

1. Не чуваш ли времето как отминава?

Как утре превръща се в днес!

А днешният ден веч залязва и става

отново на вчера, а утрето — днес!

 

        Препускат годините, нищо не може

        ни изгрев, ни залез да спре.

        На времето сърпът стеблото ни реже —

        заран цъфтиме, а вечер се мре.

        На времето сърпът стеблото ни реже —

        цъфтиме, а вечер се мре.

 

2. На дните пустинният вятър ни блъска,

гърба ни превива, лицето бразди.

Мечтите една подир друга се пръскат —

оставаме празни, разбити, сами.

 

        И колко е чудно, че Някой ни търси.

        Гласът Му отеква в пустинния свод.

        Намира ни, леко ни вдига и носи,

        превързва ни раните и ни дава живот.

        Намира ни, леко ни вдига и носи,

        превързва и дава живот.

 

3. Живот, който не е подвластен на време,

комуто не трябват помади, бои.

Бог в него положил е вечното семе,

що вечер се сее, но вечно цъфти.

 

        Небето изглежда ни толкова близко —

        духът ни в простора лети!

        И нека годините бързо се нижат —

        Исусе, Животът ни вечен си ти!

        И нека годините бързо се нижат —

        Исусе, Животът си ти!

8.10.1995