Красимира Ненова
Възкръсналият

„Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което гледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота.“

1 Йн. 1:1

Възкръсналият гледаше живота вече

с очи на някой, който е отвъд.

Макар че в ново тяло бе облечен,

сърцето Му пак биеше за нас,

подвластните на смърт.

 

Не ограничава нищо повече Исуса —

ни разстояния, нито заключена врата.

Без да е ловил риба и без лодка

закуска ни приготвя на брега.

 

И продължава да ни люби, да се грижи.

В най-трудния момент ще се окаже там.

Понякога да Го докоснеш, понякога невидим,

но никога не чувстваш, че си оставен сам.

 

Уплашени и очаровани Го гледахме

как се издигна в облаците, в небеса.

И вярваме — тоз път без никакво съмнение,

че ще е с нас до края на света.

Та ние Го видяхме, чухме и докоснахме,

и в раните Му бръкнахме дори;

заради неверността си се засрамихме,

а Той тогава пак ни утеши…

 

Ах! „Любиш ли ме?“ — три пъти ме пита.

Какво да отговоря? — Любя?

Неверността като любов да означа?

„Ти знаеш всичко. Знаеш колко мога.

Обичам Те, прости ми от душа!“

 

Спасителят —

        разпънат и погребан, и възкръснал —

сега е жив, възнесен в слава, в небеса.

Той скоро ще се върне да ни вземе

в дома Си горе, при Отца.

 

Сега Той целия ми земен хоризонт заел е,

с присъствието Си всичко в мен е осиял.

Да, вече съм готов наистина да Го последвам

и от любов живота си да Му отдам.

април 2008