Красимира Ненова
Носталгия

„Има време за всяко нещо … време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане.“

Еклисиаст 3:1–8

Момчето на масата съседна

не забелязва никого и нищо.

Наведено, разпалено разказва нещо

на дамата си, седнала отсреща.

 

А тя му вярва — зачервена и усмихната,

тъй както никога не се усмихва.

Разбира работи, които никога —

преди и след това — не ще разбира.

И слуша го — Ах, страшно интересно! —

като насън в момчето си унесена.

 

Те сякаш някакъв си друг живот живеят —

сега на масата, а после за ръка,

докато след време изтрезнели се събудят

далеч от своя свят на влюбени,

в студената реалност на нощта.

10.08.2005