Красимира Ненова
История на една книга

На Издателя

Аз съм стара книга — оръфана и избеляла,

с пожълтели листа.

Разгръщаха ме, четоха мойте слова.

Във мене звучи сал песен една —

Песента на живота, на вечния.

 

Късаха, цапаха ми листата,

и заглавната страница ми съдраха;

стъпкаха ме дори и на пътя в праха,

но Песента на живота в мен не замря.

 

Уж бях добре подшита, подвързана,

но не издържах на злините пороя забързан.

Каквото има все още останало в мене —

все някой ще се намери да прочете, да запее…

 

Познавам Издателя.

Той умее да създава шедьоври.

Да ме издаде се надявам и вярвам отново —

този път с несравнимо по-добро съдържание,

 

в едно неръкотворено, вечно издание.

18.04.05