Красимира Ненова
Сбогом илюзии!

„А Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци и знаеше какво има в човека.“

Йн. 2:24,25

Сбогом илюзии — мъниста нанизвани

от люлката още — че има в човека добро.

Сбогом доверие в човешката обич,

във вярност и честност — къде са, в кого?

Сбогом илюзии! С мъка катеря нагоре —

главня обгоряла, с душа без крила.

Задъхана изкачвам към друго стъпало:

със жива надежда към ДРУГ се стремя!

Сбогом илюзии — цветни листенца

в повяхнал венец на детинска мечта —

и макар че сърцето е тъй отмаляло

с болка ви късам — една по една!

Ал. б-ца, 10.07.04