Красимира Ненова
Хепи енд

Ах, помниш ли,

когато пред свидетелите се разписвахме

след дългите, прочувствени слова

за обич, дълг, за вярност и за грижа,

за принадлежност — до смъртта?

 

Тогава, мисля, бях безкрайно искрен,

без капчица съмнение, с простота.

До мене — ти, със поглед бистър,

стоеше кротко в бяла чистота.

 

И вярвахме, че сме от малкото щастливци,

поели ЗАЕДНО през трудности напред,

които ще успеят — о, напук на всичко —

романът си да свършат с „Хепи енд“…

 

Романът,

който пишем оттогава, … е любовен.

Героите сме аз и ти.

От векове се знае, че е роман съдбовен,

щом имаме „под слънцето“ живот един.

 

Аз вярвам,

Бог е, който влива обич във сърцето.

И Той е, който ни доведе чак до тук.

Дано да ме променя към добро, където

не съм пораснал за съпруг.

 

От Него мъдрост ще се моля да получим,

любов — и за начало, а и за край щастлив,

че трудно е — в романите на другите научихме.

И нека Той към нас да бъде милостив!

24.03.2005. За сватбеното тържество на Галя и Валентин