Красимира Ненова
Заради мен

„Той се отказа от всичко,

като взе на Себе Си образа на слуга

и стана подобен на човеците;

и като се намери в човешки образ,

смири Себе Си и стана послушен до смърт,

даже смърт на кръст“

Фил. 2:7,8

Благодаря, че ме чакаше толкова дълго,

търпеливо и тихо.

Благодаря, че ме водеше през годините —

от утробата, чак до тука.

Ти си ме знаел още тогава, от нищото;

още преди първия изгрев над бездната.

Видял си ме как ще се раждам,

знаел си как и кога ще умра.

Пожелал си да живея във Тебе —

но си чакал моето „Да“!

 

Благодаря, че не ме принуждаваш

да падна пред Теб на колѐне,

въпреки че го заслужаваш,

Ти, Повелителю на вселената!

 

Ти слезе от горе, Господи, но аз

нямам и бегла представа какво си оставил!

Роди се в обор, беше уязвим като нас;

избра скръб и презрение вместо славата!…

Благодаря, че се отказа от всичко,

че заради мен стана човек, на човеци слуга;

и че смирено — пак на моето място —

там на кръста във мъки умря!

 

След толкова години, Исусе, със Теб,

не мога да кажа, че съвсем Те познавам.

Но доброволно, от цяло сърце,

коленича, и пред Теб се прекланям!

8.10.97