Красимира Ненова
Сълзи

На Патриция,

в оня дъждовен ден

Какво като вали? —

Нали небето също може

да плаче с радостни сълзи? —

Патриция е вече горе, при Спасителя;

далеч оттук, в сияйни висини!

Какво като вали? —

Нали земята, поела семето,

ще го запази, чак до онзи час,

когато то напълно променено

ще чуе арахангелския глас?

Какво като вали? —

Нали сълзите ни

отново ще се слеят с радостния дъжд,

когато — не след дълго — ще се видим

с любимите, отишли преди нас?

Какво като вали? —

Нали отново ще блесне слънцето

след облаците в земните ни дни?

Не „сбогом“, а „довиждане“, сестрице!

… и плачеме … със радостни сълзи…

01.10.1997