Красимира Ненова
Охлюв

„Защото познаха Бога, но нито Го прославиха като Бог, нито Му благодариха…“

Римл. 1:21

Софийско ранно утро е.

 

По жълтите излъскани павета

сериозен охлюв с очилца —

по свои охлювски дела —

забързано с къщурката си крета.

 

Какви ли грижи има? — Кой го знае.

Какво ли на сърцето му тежи?

Дали не мъкне за последен път кравая си?

Дали по залез ще се върне пак, или …?

 

Една гигантска тежка гума

едва-едва не го премаза;

а той, във планове изгубен,

дори опасността не забеляза.

 

Наведох се и вдигнах го с ръка,

преминахме кръстовището „на зелено“;

В тревицата не смънка и „благодаря“ —

„Съдбата“, казват, „беше пак добра към него“…

 

Ах, нека си минават в суматохата

забързани — и хора, и коли.

В една добра Ръка дори и охлювът

понякога умее да лети.

20.07.1997, София