Красимира Ненова
Душа

„Окаян аз човек!

Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“

Римл. 7:24

Копнея, топя се, избухвам,

в отчаяни битки летя.

Вулкани от чувства завихрят ме

ту в страсти, ту в чиста мечта.

Неочаквана радост поражда

надежди за отдих и порой от кураж!

Кратко съмнение — и червей разяжда

уж постигнато щастие — пустинен мираж.

Пак планове. Пак вятър попътен подухва.

Пак пламвам, пак сривам се в смут.

Отчаяно лазя нагоре, но рухвам

отново във своята граница — плът.

Крещя и ридая, стремя се разпенена …

и …, както отбито детенце на майчина гръд,

замирам, най-сетне почивка намерила,

възхитена утихвам, покорена от Божия Дух.

1.07.1997