Красимира Ненова
Неделя сутрин

„To «go» or not to «go» — that’s the question.“

Неделя сутрин е и в мен се борят

отново двата гласа на добро и зло;

Единият ме буди да се вдигна

от топлото закътано легло.

 

„Но“ — казва другият — „в неделя сутрин

единствено възможно е да си отспиш!

Във църквата ти и без теб ще минат;

Ти здравето си трябва да щадиш!“

 

Аз мислено в събранието влизам:

В прозорците наднича пролетният ден;

Набързо между хората место намирам

и слушам Словото със дъх стаен:

 

Роден в един обор в далечна Палестина;

оставил славата Си в святото небе;

за теб и мен от тук Спасителят е минал,

а после и на кръста в мъки да умре……

 

Около мен е тихо, а отвътре блика

такава светла радост, обич, топлина;

момичето до мен избърсва скрито

една от благодарност рукнала сълза.

Накрая песните, и хлябът и виното,

молитвите — в сърцето и на глас;

и вече знам къде ми е местото:

Където Той стои — там нека съм и аз.

 

Въпросът е решен и ставам без забава.

Обичам Господа! Обичам този час!

В неделя сутрин искам да прекарам

частица рай — със Него и със вас!

1996