Красимира Ненова
Мисионерска

На Здравко

Отново съм при вас, дечица мои, след продължително отсъствие.

В гърдите ми бе свило вече неспокойствие гнездо.

Представях си как чуждо и студено

        е без мене вкъщи;

как тягостно протичат вечерите,

        празното легло.

 

Затварях си очите и си представях —

        малко тъжно —

как сутрин всеки бърза в тъмното поел,

без топлото ми, бащинско „Довиждане“;

без краткото ми „Бог да е със теб!“

 

И виках всеки път безмълвно към небето,

        със вяра искрена:

„Пази ги, Господи, децата ми пази!

Ти можеш да запълниш липсата ми

        във сърцата им;

във Твойта грижа нека няма празнини.“

 

А знаех, че не бива да се плаша и

        да се тревожа,

защото Бог е верен, не заспива, неотклонно бди.

Сам Той ни казва грижите си върху Него

        да положим;

въздишките, несгодите, и хора, и съдби.

 

Отново съм при вас, дечица мои,

        след дълга, дълга пауза.

Отново искам да извикам — този път на глас:

„Благодаря ти, Господи, че Ти си ни упазил;

че сме отново заедно, и … остани със нас!“

 

19.12.1993