Красимира Ненова
Първи сняг

„Непрестанно се молете…“

1 Солунци 5:17

Отдавна трябваше да завали снегът,

отдавна.

В нивята бурените избуяха,

заплашвайки да задушат посяното.

Врабците бяха се заели вече

гнезда отново да градят;

и някой друг объркан храст

събуждаше се сутрин в цвят,

забравяйки, че зимата се спи

и че не живеем в субтропична зона.

Но, ето го и този късен първи сняг!

Не спира, неуморно пада.

Не се отчайва, че изчезва пак

и кротко продължава да полага

минута след минута,

час след час

снежинка по снежинка,

пласт по пласт.

Покрива най-напред отгоре,

това, което е за показ, за очи;

а после бавно го натрупва и надолу —

чак до пръстта,

докато нищо вече не личи.

Ще дойде още сняг — и втори, трети, пети —

и чак до пролетта ще продължи:

През зимата избелва се полето

да може хлябът чист да се роди.

16.11.1993