Красимира Ненова
Поклонение

На моята сестра Мария, с любов

Искам да гледам към Тебе, Исусе,

за да Те прославя;

И Ти ми даваш тази милост,

и право.

Търся Те в Словото, и онова сияние,

в което Те вижда Йоан в „Откровение“,

и мен заслепява,

остава ми само,

с трепет и страхопочитание,

да мълвя на колени свойто признание.

И защото съм човек с бедна фантазия,

повтарям словата, написани вече

векове преди мен от пророци далечни.

И нито успявам да си представя

как си облечен във блясък и слава,

нито и да измисля, или да изпея

по-друго хваление от това „Алилуя!“…

 

Но виждам Те ясно, Спасителю скъпи,

в онази пустиня, в одежди на скитник;

в сандали опрашени, преметнал торба,

до кладенеца на Яков в пека на деня.

И сякаш съм аз онази блудна жена,

която Ти дава да пийнеш вода…

Ти там си достъпен — и Бог, и Човек уморен,

нарочно поспрял да говори със мен…

 

О, Господи, виждам Те ясно и мога без страх,

и без срам от моите дрипи и прах

при Тебе да дойда, да моля, да питам,

или да Ти кажа просто, че Те обичам.

18.04.1994