Красимира Ненова
Сигурно място

Обичам зимата, когато огън в печката гори;

на топло, гледайки луната във мечти унесен;

когато леден вятър блъска яростно

        дебелите стени

и воят му в комина се превръща

        във приспивна песен.

 

Сега е мирно време — имаме и хляб,

        и покрив, и дърва;

отвътре ми е лесно да обичам тази люта зима.

Какво ли ще си мисля и говоря,

        ако сега кипи война,

и ако студ и глад подпорите

        в живота ни отнимат?

 

Не зная бъдещето, утрото какво ще донесе;

дали ще има още мир, или война и ужас.

Но зная сигурно и безопасно място под това небе:

Исус Христос — скала и крепост

        във беда и нужда!

 

Земята трескаво очаква своя край зловещ,

Когато огънят ще изгори и печката,

        и лунното сияние.

Дано в сърцето ни примряло

        да се породи копнеж

на топло да се скрием в Него,

        във голготските Му рани.

 

Обичам утрото, сковано от кристален,

        синкав мраз,

и тишината, трепетното чакане на изгрева;

тържественото влизане на слънцето

        във залите от скреж

и бурните аплодисменти

        от крила на гълъби във въздуха.

10.11.1993