Красимира Ненова
Есен

Пътеката минава през ливадите

зелени преди седмица все още.

Оттатък е гората — потъмняла,

затихнала в прегръдка мощна.

 

Отсам са ниви — житото го няма,

но черните бразди пак носят

вълнения от миналата жетва

и раните от есенната оран.

 

Човекът тук е вложил своя труд

и дълго ще очаква — пак до лятото —

да вземе от дърветата плода,

а от полето — зърното и млякото.

 

Минавам край един дувар, на който

стопанинът грижливо е изписал

с големи букви — отдалеч се виждат —

таз простичка, но мъдра мисъл:

 

"Напразно, о човече, ти ореш земята,

напразно сееш, и напразно чакаш буден

добитъкът и нивите да раждат,

ако Творецът-Бог не каже пак — „Да бъде!“

10.11.1992