Татяна Цонева
Верен приятел на юношите

Влязъл скромно и непретенциозно в литературата за деца и юноши, Кирил Божилов постепенно оформя своя творчески облик, завоюва свой периметър в една много деликатна и благодатна област. Стремежът му по-пълно да разбере и помогне на младия човек, да го предпази от неправдите и злото, да запази у него най-чистите човешки качества, става за писателя съдбовност и той изцяло посвещава творчеството си на подрастващите. Още в първата му книга „Другари“ (1961) откриваме кълнове от житейската философия на автора, които по-късно, в последвалите сборници с разкази „Снежна тишина“ (1963), „Знаменити момчета“ (1966), „Чудната уличка“ (1967), „Преструванковци“ (1970), „Страшният вторник“ (1972), „Зъбчето“ (1978), „Почти по мъжки“ и „Не сме хлапета“ (1979)… избуяват и оформят творческата физиономия на писателя, доизграждат и доизясняват своеобразието на белетристичния му стил: подчертано лиричен начин на виждане и оценка на явленията и фактите, вярна интуиция за психиката на детето. Животът на съвременното младо поколение с цялата му неповторимост и пъстрота става отправна точка и единствена тема, която авторът претворява в своите художествени произведения. Навсякъде се чувства изострен усет към съвременното — като атмосфера, душевност и конфликтност. Героите бележат обикновено онзи прелом, при който престават да бъдат деца и постепенно се превръщат в мислещи и анализиращи живота юноши. Кирил Божилов проявява особен интерес към вътрешните процеси при формиране на характерите и осъзнаване на онези нравствени ценности, които определят поведението на героите му. Опростени композиционно, наситени с ярка образност, разказите пораждат типичната атмосфера на един интересен свят, в който разказвачът не търси изключителни ситуации, а напротив, чрез най-обикновени житейски случки създава напрежение и остри сблъсъци.

Когато един писател разработва само една основна тема в творчеството си, това крие някои рискове за известна повторяемост, ограничаване на творческите възможности и др. Но подобно нещо не се отнася за Кирил Божилов. Свързан здраво с широката съвременна проблематика, той непрекъснато търси и открива нови и нови варианти, злободневни въпроси, интересни аспекти в богатата и сложна тематика на днешния ден. Авторът поставя нашия млад съвременник в неговата естествена среда, разкрива го в разнообразни ситуации, очертава взаимоотношенията му със заобикалящата го действителност.

В книгата си с разкази „Влюбих се“ Кирил Божилов разработва нов вариант на темата — сърдечната дружба между момиче и момче, първите юношески трепети, първата обич… Това е доста трудна, сложна и деликатна област и затова тази проблематика рядко се среща в нашата съвременна детско-юношеска литература. Въз основа на отделни писма, получени в редакцията на списание „Пламъче“, белетристът художествено претворява някои вълнуващи случки.

Героите от разказите на тази книга се отличават по възраст, по интереси и съвсем естествено е да усещат тези човешки чувства по различен начин. Леко и като че ли на игра възприема всичко петокласничката Роси („Скоро пак ще се влюбя“), както и Василена и Роза („Мърльовци“), по-дълбоко и по-зряло преживяват драмите си Анелия („Рицарят“) и Лена („Финалът“).

В отделните разкази белетристът използва за изходна точка мотива за приятелството и върху него поставя силен акцент. Чистата юношеска природа се съпротивлява на всичко, което може да накърни и помрачи това благородно чувство. Силата на приятелството авторът търси във взаимното доверие и искреност. По-късно идват някои общи интереси, почувстваната необходимост един от друг и се достига до първите плахи и нежни трепети, до ласкавото докосване на пръстите на ръцете и… до все още неосъзнатата обич.

Героите ни покоряват с душевната и физическата си чистота и красота. Те са земни, незастраховани от грешки, понякога с прибързани реакции и тъкмо затова между тях се пораждат искрите на гнева и честолюбието. Те не са отвлечени, сантиментални, романтични мечтатели и затова много често определят своята активна позиция — воюват за истинското приятелство, за обичта си… Писателят обръща особено внимание на самооценката на действащите лица и на опасното разминаване на моралните норми на възпитание с естествените потребности на детската душа. Той смело застава на страната на своите герои в защита на правдата, на накърненото достойнство, на саможертвата. Колко сила и мъжество са необходими, за да осъзнае грешката си Ема („Изтърваният момент“), или колко е трудно на Роксандра („Курабийката“), която изпълнява ученическия си дълг с риск да загуби доверието и обичта на приятеля си или какъв стоицизъм е необходим на Лена („Финалът“), за да преживее още съвсем малка трагичната смърт на другаря си…

Кирил Божилов прави опит да развие своеобразието на темата в социален разрез — семейството, училището, пионерския лагер, улицата. Макар и бегло белетристът пресъздава взаимоотношенията между възрастните, които активно влияят върху поведението на младите. Едни се разкриват в типично еснафска среда, други са достигнали вече до такава фаза на общуване, че едва се понасят, трети имат леко нравствено поведение, четвърти не разбират децата си и т.н. Всичко това се отразява като в огледало върху крехката юношеска душа, която не приема подобни недъзи на нашето съвременно общество. Героите жадуват за ласка и нежност, за топъл уют и сърдечност, за отзивчивост и разбиране, за помощ в труден момент.

В книгата си „Влюбих се“ Божилов използва аз-повествованието, което спомага да се направят по-верни психологични анализи, да се предаде по-достоверно всяка случка.

Най-важното, което определя успеха на тази книга, се крие в това, че писателят Кирил Божилов е добър и верен приятел на юношите. Той умее да разговаря с тях, умее да страда с героите си, да се радва заедно с тях. Той ги обича! А това е най-важното.