Включено в книгата
Оригинално заглавие
Brot und Salz segnet Gott, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Сред нас, немците, е общоразпространен обичаят след гощавката домакинът да каже: „Не беше кой знае какво, задоволете се с него.“ Та веднъж някакъв княз бил на лов, преследвал дивеча и се откъснал от слугите си, така че цял ден и цяла нощ се скитал из гората. Най-сетне се добрал до въглищарска колиба, а собственикът й стоял на вратата. Тогава прегладнелият княз казал: „Благословен да си, човече! Какво имаш за хапване?“ Въглищарят отвърнал: „Слава Богу, достатъчно“. „Е, дай ми каквото имаш“, помолил се князът. Тогава въглищарят отишъл и донесъл в едната си ръка комат хляб, а в другата чинийка със сол; князът ги грабнал и започнал да яде, понеже бил гладен. Искал да се отблагодари, ала нямал пари в себе си; затова свалил едната си сребърна шпора и я дал на въглищаря; след което го помолил да го изведе на правия път, което и станало.

След като се върнал у дома си, князът проводил слуги да доведат въглищаря. Въглищарят дошъл и донесъл подарената му шпора; князът го поздравил и го поканил на масата, като го уверил, че няма да му стори зло. По време на гощавката князът попитал: „Човече, тези дни при тебе е бил един господар; огледай се дали той не е някъде тук на масата.“ Въглищарят отвърнал: „Струва ми се, че бяхте Вие“, измъкнал шпората и продължил: „Искате ли да Ви върна това нещо?“ „Не, отговорил князът, това ти е за подарък, наслаждавай му се и му се радвай.“ Когато пиршеството свършило и всички станали, князът се доближил до въглищаря, потупал го по рамото и казал: „Е, човече, задоволи се с това, макар че не беше кой знае какво.“ Въглищарят се разтреперил; князът го попитал защо, а онзи отвърнал, че не е бивало да го казва. Тъй като князът настоявал, продумал: „Ах, господарю, когато казвате, че не е било кой знае какво, дяволът застава до Вас!“ „Ако това е вярно, откликнал князът, и аз ще ти кажа, че когато се приближих към колибата ти и те попитах какво имаш за хапване, а ти отвърна, че слава Богу, имаш достатъчно, видях зад теб да стои ангел Божи. Затова ядох от хляба и от солта и бях доволен; затова и в бъдеще няма да казвам, че нещо не е било кой знае какво.“

Край