Братя Грим
Ландграф Филипс и селянката

Ландграф Филипс имал обичая да броди скришом из земите си и да проучва положението на поданиците си. Веднъж, като отивал на лов, срещнал една селянка, която носела денк ленена прежда на главата си. „Какво носите и къде отивате?“, попитал я ландграфът, когото тя не разпознала, понеже той скитал в протрити дрехи. Жената отговорила: „Денк прежда, отивам да го продам в града, та да мога да изплатя налога и данъка, постановени от ландграфа; ще мина и без тази прежда“, оплакала се тя жално от лошите времена. „Колко данък дължите?“, попитал князът. „Един местен гулден“, казала тя; тогава той отворил кесията си, извадил пари и й дал толкова, че да може да задържи преждата. „Ах, Бог да Ви възнагради, господине, провикнала се жената, бих искала тези пари да изгорят сърцето на ландграфа!“ Човеколюбивият княз пуснал жената да върви по пътя си, обърнал се към свитата си и рекъл през смях: „Вижте каква чудна сделка направих! Със собствените си пари си издействах това зло пожелание.“