Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ludwig baut eine Mauer, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Веднъж Железният ландграф завел шурея си, император Фридрих Барбароса, в двореца Наумбург; императорът бил посрещнат радостно от сестра си и останал при тях известно време. Една сутрин императорът се разхождал, разглеждал постройките и разположението им и се изкачил на хълма, който се издигал пред двореца. И продумал: „Крепостта Ви ми допада, само дето няма стени тук пред помещенията, пък трябва да е яка и здрава.“ Ландграфът възразил: „Не ме е грижа за стените, защото потрябват ли ми, бързо ще ги издигна.“ Тогава императорът казал: „За колко време може да бъде иззидана добра стена?“ „За по-малко от три дни“, отговорил Лудвиг. Императорът се засмял и рекъл, че това би било чудо; дори да се съберат всички каменари на германската империя, това едва ли би се случило. След което седнал на масата; а ландграфът заръчал скришом на писарите и слугите си начаса да бъдат проводени конни пратеници до всички графове и господари в Тюрингия и да им се нареди още тази нощ да се явят в замъка напълно въоръжени и разкрасени, и придружени от неколцина свои люде. Така станало. Рано сутринта с настъпването на деня ландграф Лудвиг се разпоредил всички те да застанат пред крепостния ров, въоръжени и разкрасени в злато, свила и коприна, с изрисуван герб върху дрехата, все едно готови за битка; пред всеки граф или благородник стоял оръженосецът му, който носел герба, а друг зад него държал шлема; така че било лесно да се разпознае всеки герб и всяко украшение. По този начин всички васали били наобиколили рова, държали в ръце оголени мечове и брадви, а там, където трябвало да се издига кула, стоял барон или граф с пряпорец. Като ги наредил мълчаливо, Лудвиг отишъл при шурея си и казал, че стената, за която станало дума вчера, е готова. Фридрих възкликнал: „Заблуждавате ме“, и се прекръстил, в случай че това е било сторено с помощта на черна магия. А като излязъл при рова и съзрял толкова красота и великолепие, продумал: „Никога през живота си не съм виждал по-прекрасна, по-благородна, по-скъпа и по-добра стена; признавам и съм ви благодарен, Богу и Вам, мили мой зетко, задето ми я показахте.“

Край