Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ludwig ackert mit seinen Adligen, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

Когато Лудвиг Железният надвил едного от рицарите си, който се бил възправил срещу него, останалите се събрали и не искали повече да търпят. Тогава той се отправил срещу им в Наумбург на Зале, победил ги и ги изловил, след което ги отвел в крепостта, където ги укорил и наказал строго с думите: „Вие злонамерено не удържахте клетвата, която ми дадохте и с която ми се заклехте. Сега би трябвало добре да ви се отплатя; ако обаче го сторя, някой може да каже, че съм избил собствените си слуги; ако ви наложа глоба, на това също няма да се погледне с добро око; а ако просто ви пусна, оттук насетне няма да се съобразявате с гнева ми.“ След което ги взел, отвел ги в полето, където намерил рало, впрегнал в него непокорните благородници по четирима, изорал с тях една бразда, а слугите държали ралото; той на свой ред размахвал камшика и удрял, така че те се пребивали и рухвали на земята. След като изоравал една бразда, впрягал други четирима и така изорал цялата нива все едно с коне; след което накарал да оградят нивата с големи камъни за вечен спомен. Самата нива обявил за свободна — в смисъл, че колкото и голямо злодеяние да е извършил някой, озове ли се в нея, трябва да бъде смятан за свободен; а който наруши въпросната свобода, ще загуби главата си; нивата нарекъл Благородническата нива, а бунтовниците отвел в Наумбург, където те отново трябвало да му се закълнат и да му се покорят. Оттук насетне всички в страната имали страх от ландграфа; и щом чуели името му, онези, които били теглили ралото, въздишали и се топели от срам. Историята се разчула из всички немски земи и едни упреквали господаря и му се сърдели; други осъждали служителите, задето не били верни; според трети пък тези последните би трябвало да приемат по-скоро смъртта, нежели да се оставят да бъдат впрегнати в ралото. Към онези, които се смирили, ландграфът се отнасял добре и с благоразположение. Някои обаче не искали да забравят, ами заговорничели тайно или явно срещу живота му. Когато научавал истината за тях, той заповядвал да ги обесят, обезглавят, удавят или пребият до смърт с тояги. С това той си спечелил мнозина тайни злоумишленици сред децата и приятелите им, поради което навсякъде ходел обкръжен от слугите си и в желязна ризница. Поради което го и наричали Железния ландграф.

Край