Включено в книгата
Оригинално заглавие
Reinhartsbrunn, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Когато ландграф Лудвиг отишъл в Рим и получил опрощение от папата за своя и на жена си грях, било му възложено да се отправи по света и да построи църква в чест на света Богородица и на свети Йоан, който стоял с нея под кръста в Разпети петък. Та той се върнал у дома си, предал графството на сина си и потърсил подходящо място за строеж. И след като препускал известно време от Шьонберг към Вартбург, до един голям кладенец съзрял да седи някакъв грънчар. От него, както и от още няколко селяни от Фрихероде научил, че всяка нощ виждат да горят два ярки светилника, единият на мястото, където се намира катедралата, другият — там, където е параклисът на свети Йоан. Тогава графът си спомнил обета и осъзнал, че чрез тези светлини Бог му открива, щото именно тук желае да бъде църквата; накарал веднага да разчистят мястото, като изсекат дърветата, и се посъветвал относно строежа с епископа на Халберщат. Когато постройката била завършена, я нарекъл Райнхардсбрун, на името на грънчаря и кладенеца; там са погребани повечето от ландграфовете на Хесен и Тюрингия.

Бележки

[0] Кладенецът на Райнхарт.

Край