Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Das Schwanschiff am Rhein, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

През 711 година живяла Беатрикс, единствената дъщеря на Дитрих, херцога на Клеве, баща й бил умрял и тя била господарка на Клеве и още много земи. По някое време девойката седяла на крепостната стена на Ниймеген, времето било ясно, тя съзерцавала Рейн и съзряла чудно нещо. Бял лебед плувал срещу течението, а на шията му имало златна верига. За веригата било закачено корабче, което той теглел, а в корабчето седял красив мъж. Той имал златен меч в ръката си, на врата му висял ловен рог, а на пръста му се виждал скъпоценен пръстен. Младежът слязъл от корабчето на брега, разговорил се с девойката и казал, че ще пази страната й и ще прогони от нея враговете. Този младеж й се понравил толкова, че тя го възлюбила и го взела за мъж. Ала той й рекъл: „Никога не ме питайте за моя род и произход; защото попитате ли ме, ще ме загубите и никога повече няма да ме видите.“ И й казал, че се нарича Елиас; бил едър на ръст, същ великан. Та те имали много деца. След известно време обаче Елиас лежал в леглото до жена си и графинята го попитала непредпазливо: „Господарю, поне на децата си няма ли да кажете откъде сте?“ При тези й думи той напуснал жена си, скочил в лебедовия кораб и отплавал, така че никога повече не бил видян. Жената се наскърбила и умряла от мъка още същата година. За децата обаче той оставил три неща, меч, рог и пръстен. Наследниците му все още са налице, а в замъка в Клеве се издига висока кула, на върха на която се върти лебед; наричат я Лебедовата кула в памет на случилото си.

Край