Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ursprung der Zähringer, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Според преданието херцозите на Церинген първоначално били въглищари, жилищата им се намирали в планините посред горите зад Церинг, където сега се издига дворецът, и там те горили въглища. Случило се така, че някакъв въглищар горил въглища в една планинска местност, събрал пръст и покрил с нея купчината въглища, които се канел да гори. И когато отместил въглищата, на земята намерил тежка разтопена материя; а като се вгледал внимателно, това се оказало сребро. Та оттогава той горил въглищата си все на въпросното място, покривал ги със същата пръст и почва и намирал сребро както и преди. При това забелязал, че причината за всичко това е хълмът, пазел го в тайна, ден след ден горил въглища и натрупал голямо имане сребро.

По това време станало така, че един крал бил прогонен от господарството си, бягал през хълма над Брусгау, наречен Кралският престол, с жената, децата си и цялата си свита и търпял големи несгоди заедно с хората си. Той накарал да обявят, че който му помогне да си върне кралството, ще го направи херцог и ще му даде една от дъщерите си. Когато въглищарят чул това, застанал пред краля с товар сребро и пожелал да стане негов син, да се ожени за дъщеря му, а също да получи във владение земята и областта, където сега се намират замъкът Церинген и град Фрайбург; в замяна ще му даде и предостави толкова много сребро, че онзи ще може да си върне цялото кралство. Когато кралят чул това, той дал съгласието си, приел товара сребро и на въглищаря, когото обявил за свой син, дал дъщеря си заедно със земите, които той бил поискал. Тогава синът се надигнал, накарал да разтопят сребърната руда, сдобил се с голямо имане и построил Церинген заедно със замъка; тогава римският крал, неговият тъст, го направил херцог на Церинген. Херцогът построил Фрайбург и околните градчета и замъци; и тъй като бил могъщ, богат, силен и почитан, започнал да се държи горделиво и непокорно. Един ден повикал готвача си и му наредил да му сготви младо момче; понеже имал охота да вкуси човешко месо. Готвачът сторил всичко така, както бил пожелал и повелил господарят му, и когато момчето било изпечено и поднесено на масата на господаря, в мига, когато го забелязал пред себе си, последният изпитал ужас, мъка и разкаяние за прегрешението си. В знак на покаяние построил два манастира в Шварцвалд, единият от тях носел името на свети Рупрехт, другият — на свети Петър, та дано Господ Бог милостиво му прости и го извини.

Край