Братя Грим
Момчето разказва на печката

Когато Люцерн се включил във вечния съюз, в града все още имало привърженици на Австрия, които се отличавали по носените от тях червени ръкави. Тези червеноръковелковци се събрали една нощ под една арка, като се канели да нападнат произнеслите клетвата. И макар в такъв късен час на въпросното място обикновено да не минавал никой, по Божия воля станало тъй, че едно младо момче понечило да мине под арката, дочуло шум и звън на оръжие, уплашило се и се канело да побегне. Онези обаче го настигнали и го заплашили, че чуят ли дори звук от устата му, ще умре. След което го накарали да се закълне, че няма да каже на никой човек какво е видяло и чуло; момчето обаче дочуло какво се канят да сторят и се възползвало от суетнята, в която никой не му обръщал внимание, за да избяга. Промъкнало се и се огледало за светлина; видяло силна светлина в месарницата, зарадвало се и се сгушило зад печката. Вътре имало още хора, които пиели и играели. Доброто момче започнало да вика високо: „О, печко, печко!“, и не придумвало нищо повече. Другите обаче не му обръщали ни най-малко внимание. След известно време то пак проговорило: „О, печко, печко, само да можех да кажа.“ Присъстващите го чули и се развикали, смеейки се: „Какво, по дяволите, търсиш зад печката? Сторила ли ти е нещо лошо, или самият ти си глупак, или пък има нещо друго, та й говориш?“ Момчето рекло: „Нищо, нищо, нищо не казвам“, но малко след това проговорило отново и произнесло на висок глас:

„О, печко, което пред теб ще изкажа,

на жив човек нямам право да кажа,“

и добавило, че под арката има хора, които замислят огромно кръвопролитие още сега. Когато присъстващите чули това, те не разпитвали повече момчето, ами хукнали и известили всички, така че скоро целият град бил предупреден.