Включено в книгата
Оригинално заглавие
Auswanderung der Schweizer, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

На север, в страната на шведите и фризите имало кралство, в което настъпили глад и скъпотия. Бедата събрала общността; повечето гласове били за това народът да се събира всеки месец и да хвърля жребий; комуто се падне, пък бил той високопоставен или човек от простолюдието, мъж, жена или дете, трябвало да напусне страната под страх от смъртно наказание. Така продължило известно време; ала скоро и това вече не помагало и не било възможно да се намира храна за людете. Съветът отново се събрал и наредил на осем дена да се тегли жребий и всеки десети човек да се изселва и никога повече да не се завръща. Така се изселвали от северната страна, през високи планини и дълбоки долини, съпровождани от риданията на роднини и приятели; майките водели невръстните си деца. Шведите се отправили в път на три големи групи, общо шест хиляди мъже, едри като великани, с жените, децата и имуществото си. Те се заклели никога да не изоставят когото и да било и с жребий избрали трима водачи, чиито имена били Свитер (Швайцер), Свай и Хазиус. Хиляда и двеста фризи се присъединили към тях. Те натрупали движимо имущество с помощта на победните си десници. Когато преминавали през Франкония и се канели да пресекат Рейн, това станало известно на франконския граф Петер и на други; те тръгнали насреща им, като искали да спрат похода и да преградят пътя им. Враговете смятали, че лесно ще надвият със силната си войска бедния народ, все едно че са на лов за кучета и вълци, и че ще отнемат имуществото и оръжието им. Само че швейцарците се промъкнали благополучно, сдобили се с голяма плячка и молели Бога да им даде страна като тази на предците им, където да пасат добитъка си в мир; тогава Бог ги отвел в една местност, наречена Брохенбург. Там имало достатъчно месо, мляко и зърно, та те се установил на това място и създали Швиц, наречена по името на Швайцер, техния първи военачалник. Народът се размножавал, в долината нямало достатъчно място, преживели тежки времена, додето земята им се отплатила; първото, което сторили, било да изкоренят гората. Част от множеството се оттеглило в страната при Черната планина, наричана днес Браунек. Те прехвърлили планината и се спуснали в долината, през която тече Аар, и там работели усърдно ден и нощ и построили хижите си. Произлизащите от граф Хесле в Швеция заели Хасли във Вайсланд (Оберхасли) и заживели там под владичеството на Хазиу с, третия военачалник. Графът на Хабсбург им го позволил. Бог им бил предоставил тази земя, за да пребивават в нея; те били родени в Швеция, носели дрехи от груба материя, хранели се с мляко, сирене и месо и с тези неща отглеждали децата си.

Чак през времето между 1777 и 1780 пастирите разправяли, как народът се е придвижвал от възвишение на възвишение, от долина в долина, към Фрутиген, Оберзибентал, Заанен, Афленч и Яун; а оттатък Яун живеят други племена. Първоначално били заселени възвишенията, а едва след това долините.

Край