Братя Грим
Бренбергер (Второ сказание)

След като благородният Бренбергер многократно възпявал красивата си дама, това стигнало до ушите на съпруга й, който накарал да хванат рицаря и му рекъл: „Ти си влюбен в жена ми и това ще ти струва живота!“ И начаса главата му била отсечена; господарят наредил да изтръгнат сърцето му и да го сварят. След което блюдото било поднесено на благородната дама и червените й устни погълнали сърцето, което носел в тялото си верният й слуга. Тогава господарят попитал: „Госпожо, можете ли да се досетите, какво изядохте току-що?“ Жената отвърнала: „Не, не зная; но бих искала да науча, понеже беше много вкусно.“ Той казал: „Е, това беше сърцето на Бренбергер, твоя слуга, който те разведряваше и умееше да прогонва тъгата ти.“ Жената извикала: „Щом съм изяла това, което прогонваше скръбта ми, начаса ще пийна още нещо, та ако ще, бедната ми душа никога повече да не намери покой; а сетне никога няма да се докосна нито до ястие, нито до питие.“ И тя се изправила бързо, затворила се в стаята си и се помолила на небесната кралица за помощ: „Винаги ще се кая за верния ми Бренбергер, който невинен отиде на смърт заради мен; наистина той никога не се е докосвал до плътта ми и никога не се е доближавал дотолкова, че да мога да го прегърна с ръце.“ От този миг жената не се докоснала повече до храна или питие; тя живяла единадесет дена, а на дванадесетия се споминала. От мъка, че така безчестно я е подмамил, господарят й пък се пробол с нож.