Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die treulose Störchin, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Кранц, канцлер на херцог Тасил III, описва едно необикновено чудо с щъркели по времето на херцог Хаунбрехт. По това време прелюбодеянието било нещо обичайно и Бог пожелал да покаже чрез неразумните животни какво е наказанието за него.

Над Аббах в Долна Бавария, недалеч от Дунав, имало село, което сега носи името Тайген. В селото гнездяла двойка щъркели, а в гнездото се намирали техните яйца. Докато щъркелката мътела, а щъркелът й бил излетял да търси храна, приближил се чужд щъркел, започнал да ухажва щъркелката и най-сетне я обладал. След стореното прелюбодеяние щъркелката прелетяла през полето до един кладенец, потопила се в него и се измила, след което се върнала в гнездото, така че когато се върнал, старият щъркел не забелязал нищо от изневярата. Щъркелката и прелюбодеецът продължили така ден след ден, докато най-сетне малките се излюпили. Някакъв селянин в полето забелязал това и много се чудел защо щъркелката всеки ден лети до кладенеца и се къпе в него, затрупал кладенеца със сухи клони и камъни и отдалеч наблюдавал какво ще се случи. Когато щъркелката се появила отново и не успяла да се добере до кладенеца, завайкала се, ала била принудена в крайна сметка да полети обратно към гнездото си. Когато щъркелът, нейният мъж, се върнал, той открил изневярата, нахвърлил се върху щъркелката, която упорито се отбранявала; накрай щъркелът отлетял и никога повече не се появил, а щъркелката трябвало сама да отхрани малките. По-късно, в деня на свети Лаврентий, когато щъркелите отлитат на юг, старият щъркел се завърнал, като водел неизказуемо много други щъркели със себе си, които заедно нападнали щъркелката, накълвали я и я раздробили на малки късчета. Оттук е дошла и познатата поговорка: „Не можеш да го понасяш.“[28]

Бележки

[28] Буквално „Не можеш да вкусиш от него.“ (Du kannst es nicht schmecken.)

Край