Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sage von Kaiser Heinrich III., (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Император Конрад Франка[24] издал следната заповед: Който наруши мира, следва да бъде обезглавен. Заповедта престъпил граф Леополд от Калв и когато кралят се появил в земите му, граф Леополд избягал в една запустяла воденица в Шварцвалд, като възнамерявал да остане там с жена си, докато си върне благоволението на краля. Веднъж случайно кралят яздел в гората и стигнал до въпросната воденица. И като го чул, Леополд се изплашил, че кралят го търси, и избягал в гъсталака. Жена си оставил във воденицата, тъй като тя не можела да ходи никъде, понеже точно в това време трябвало да ражда. Кралят се доближил до воденицата и като чул жената да крещи от болки, наредил да погледнат какво й има. Междувременно кралят дочул глас, който казал: „В този час тук се ражда дете, което ще стане мъж на дъщеря ти!“ Конрад се уплашил, понеже си мислел, че жената е селянка, и се замислил какво да стори, та дъщеря му да не се омъжи за селянин. Та той пратил двама от слугите си във воденицата да убият новороденото, като удостоверят това, донасяйки му сърцето на детето; понеже трябвало да го има за покаяние. Слугите трябвало да се подчинят на императора, ала имали страх от Бога и не поискали да убият детето, понеже то било много красиво момченце, поради което го поставили на едно дърво, та някой да го намери. На императора занесли заешко сърце, а той го хвърлил на кучетата и мислел, че с това е предотвратил предсказанието на гласа.

По същото време херцог Хайнрих от Швабия ловувал в гората и открил изоставеното дете. Видял, че е току-що родено, и скришом го отнесъл на жена си, която била безплодна, като я помолил да приеме детето, да легне в постелята като родилка и да се отнася към него като към родено от нея; понеже то им е пратено от Бога. Херцогинята сторила всичко с охота, детето било кръстено и наречено Хайнрих; и никой не го възприемал по друг начин, освен като херцог на Швабия. И когато детето порасло, било пратено в двора на крал Конрад. Поради мъдростта и изискаността му кралят го предпочитал пред останалите пажове в двора. Случило се обаче така, че до ушите на императора стигнал следният слух: младият господин не е истински херцог на Швабия, ами откраднато дете. Като научил това, императорът изчислил възрастта му и се изплашил, че това е детето, за което говорел гласът при горската воденица. И поискал отново да предотврати женитбата на дъщеря си с този мъж. Написал писмо до императрицата, в което й наредил, ако й е скъп животът, да накара да умъртвят приносителя на писмото. Запечатаното писмо предал на младия господин със заръката да го предаде лично в ръцете на императрицата и в ничии други. Младият Хайнрих не заподозрял нищо лошо в това, тръгнал да изпълни поръчението и по пътя отседнал в дома на един образован гостилничар, на когото поверил на съхранение чантата си, в която се намирало писмото заедно с други неща. От любопитство гостилничарят отворил писмото и като прочел, че императрицата трябва да убие приносителя, написал, че тя следва незабавно да даде дъщеря си на младия господин, който е донесъл писмото; а писмото затворил и го подпечатал така, че нищо нередно да не си личи. Когато младият господин предал писмото на императрицата, тя му дала и предоставила дъщеря си. Скоро вестта за това стигнала до императора. Тогава той узнал заедно с херцога на Швабия и множество рицари и оръженосци, че младежът е роден от жената на Леополд във воденицата и че той е този, за когото пророкувал гласът, и рекъл: „Сега проумявам, че никой не може да отмени Божия ред“, и отстъпил на зет си империята. Въпросният крал Хайнрих построил по-късно със собствени средства Хиршау, първия манастир, на мястото на воденицата, в която бил роден.

Бележки

[24] Император Конрад II, управлявал от 1027 до 1038 година.

Край