Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kaiser Otto hält Witwen- und Waisengericht, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Ото III имал шавлива жена, която опитала да склони някакъв граф да се люби с нея; графът обаче не искал да постъпи така, че да засегне собствената си и на своя господар чест. Тогава кралицата наковладила графа пред краля, като заявила: „Графът посегна на честта ми.“ В неудържимия си гняв кралят наредил графът да бъде убит. Докато го водели към мястото за екзекуция, насреща му се появила жена му; той й съобщил, че кралицата злонамерено е посегнала на благочестието, порядъчността и живота му, и я помолил след смъртта му да докаже неговата невинност чрез изпитанието с нажежено желязо. Главата на графа била отсечена, а някое време след това императорът свикал съд, на който трябвало да дойдат вдовици и сираци, та да получат справедливо възмездие. Когато съдът се събрал, съпругата на графа пристъпила напред, като носела скришом главата на своя мъж под дрехата си, коленичила и поискала помощ и справедливост. Тя попитала каква смърт заслужава онзи, който е накарал да обезглавят невинен човек. Императорът рекъл: „И неговата глава трябва да бъде отсечена.“ Тогава тя измъкнала главата на графа и казала: „Господарю, ти самият си този, който накара да погубят мъжа ми, без той да има вина“, и разкрила притворността на кралицата. Императорът се уплашил и поискал доказателство. Вдовицата избрала Божия съд и понесла изпитанието с нажежено желязо, което не я наранило. Тогава императорът предоставил себе си на жената, за да го убие тя според закона. Господарите обаче се намесили в полза на императора и издействали от жената отлагане на присъдата първо с десет дена, сетне с осем, след това с още седем и после с още шест. За всяко отлагане императорът давал на жената по едно добро укрепление, които така и получили названията си: първото се казва Цеент, второто Ахт, третото Зибент, четвъртото Зекст, и всички те се намират в епископата Люм. И когато наближил денят, в който вдовицата искала да получи главата на императора, ако дотогава развратницата не умре и по този единствен начин императорът се откупи, той наредил да уловят кралицата и да я погребат жива; а себе си откупил с четирите замъка.

Край