Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
König Otto in Lamparten, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

Крал Ото се отправил с голяма войска към Ломбардия, превзел Милано и започнал да сече там монети, наричани „отелини“. Когато кралят си тръгнал, те се отказали от въпросната монета, та той трябвало да се върне и да ги принуди отново да я въведат. Тогава някаква жена се приближила до него и се оплакала от някакъв мъж, че я е насилил. Кралят казал: „Когато дойда отново, ще отсъдя.“ „Господарю, рекла жената, ще забравиш.“ Кралят посочил с ръка една църква и казал: „Тази църква нека ми е свидетел.“ След което се върнал в немските земи и усмирил Лудолф, сина си, който се бил разбунтувал срещу него. И когато след време пак се върнал в Ломбардия, пътят му го отвел до Църквата, която бил посочил на жената в уверение на това, че ще се произнесе с присъда относно злощастието й. Кралят накарал да я доведат при него и тя да обвини насилника. „Господарю, казала тя, сега той ми е съпруг и имам от него любими деца.“ Той казал: „Кълна се в брадата си! Той ще види секирата!“[23], и заповядал злосторникът да бъде наказан телесно според закона. Така той отсъдил в полза на жената, но против волята й.

Бележки

[23] Игра на думи, буквално „Ще вкуси брадата ми!“(„Er soll meiner Barten (=Beile) schmecken!“)

Край