Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Adalbert von Babenberg, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

През 905 година, по времето на детето крал Лудвиг, се случило събитие, възпявано дълго време пред народа по кръстопътища и странноприемници, а непремълчано и в книгите, описващи деянията на кралете. Адалберт, един благороден франкски граф, убил Конрад, брата на крал Лудвиг и поради това бил обсаден в замъка си Бабенберг. Тъй като обаче тези герои нямало как да бъдат надвити със сила, съветникът на младия крал, архиепископ Хато от Майнц, замислил следната хитрост. С лицемерно смирение той се изкачил до замъка, за да говори с Адалберт и да го склони да помоли краля за милост. Благочестивият и смирен Адалберт охотно се съгласил, като поискал от Хато само да го върне сигурно и без опасност за живота му в крепостта. Хато му дал думата си и двамата тръгнали. Когато наближили близкото село, наречено Тойерщат, епископът казал: „Докато стигнем до краля, много ще огладнеем, не искаш ли първо да позакусим?“ Адалберт, простодушен и доверчив като древните, не заподозрял нищо лошо и поканил епископа веднага след тези му думи при себе си да похапнат, така че се върнали в крепостта, която току-що били напуснали. След като се нахранили, те се отправили към кралския лагер, където било разгледано делото на княза, било му повдигнато обвинение в предателство и той бил осъден на обезглавяване. Докато се подготвяли за изпълнението на наказанието, Адалберт припомнил на епископа даденото му уверение. Хато отвърнал издевателски: „Та аз го изпълних още когато невредим те върнах в замъка ти на закуска.“ Адалберт бил обезглавен, а земите му отнети.

Други разказват историята малко по-различно: Адалберт предложил още от самото начало на Хато да похапнат, ала епископът отклонил поканата, а сетне попътно казал: „Наистина, човек понякога пожелава онова, което току-що е отказал; сега се уморих и огладнях.“ Тогава владетелят на Бабенберг паднал на колене и го поканил да се върне и да хапне нещо. Така архиепископът сметнал себе си освободен от дадената клетва, щом вече го е върнал в крепостта. Осъждането на Адалберт станало в Трибур.

Край