Братя Грим
Спящият наемник

Когато архиепископът на Реймс Хайнрих, братът на крал Лудвиг, през едно лято пътувал през страната и по пладне поради жегата решил да подремне, някои от неговите наемни войници също полегнали и заспали. Другите, които останали на пост, видели от отворената уста на едного от спящите да изпълзява малка бяла животинка, наподобяваща невестулка, и да се затичва към близкото поточе. На брега на поточето обаче започнала да тича насам-натам и не можела да премине оттатък. Тогава един от присъстващите се притекъл и положил голия си меч като мост; животинчето прибягало по него и изчезнало. Не след дълго се върнало и започнало загрижено да търси предишния мост, който войникът междувременно бил махнал. Та той отново го поставил над поточето, животинчето преминало през него, приближило се до все още отворената уста на спящия наемник и се завърнало в предишното си убежище. В същия миг онзи се събудил. Неговите бойни другари го попитали какво му се е случило насън. Той отговорил: „Сънувах, че съм крайно уморен и изтощен от дългия път, който съм изминал, а по пътя си трябваше на два пети да прекосявам железен мост.“ Оттук наемниците разбрали, че онова, което били видели с очите си, наистина му се е явило насън.