Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wittekinds Taufe, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Крал Карл имал следния обичай: на всеки голям празник го следвали много просяци, на всеки от които давал по един сребърен пфениг. Така в Страстната седмица Витекинд от Енгерн надянал просешки дрехи и се отправил към бивака на Карл, като се смесил с просяците с намерение да наблюдава франките. На Великден обаче Карл накарал да отслужат меса в шатрата му; та там се случило Божие чудо: когато свещеникът вдигнал причастието, Витекинд съзрял в него живо дете; то му се сторило прекрасно, каквото никога през живота си не бил виждал, а освен него никое друго око не го било забелязало. След месата на бедняците били раздадени сребърните пфениги; Витекинд бил разпознат под просяшката мантия, заловили го и го отвели при краля. Тогава той казал какво е видял и след като бил осведомен за всички неща, сърцето му трепнало, той приел кръщенето и пратил нареждане до другите князе в своя лагер да прекратят бойните действия и да се покръстят. Карл го назначил за военачалник и заменил черния кон върху щита му с бял.

Край