Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der lombardische Spielmann, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Когато Карл се наканил да обяви война на Дезидерий, при франките пристигнал ломбардски музикант, който пеел песен с такова съдържание: „Каква ще е наградата за оногова, който поведе Карл към Италия? Особено пък ако там няма да бъде надигнато копие срещу него, щит няма да го отблъсне и никой от хората му няма да бъде наранен?“ Когато това достигнало до ушите на Карл, той повикал мъжа при себе си и му обещал след победата да му даде всичко, което онзи би пожелал. Войската била свикана, а музикантът трябвало да върви начело. Той обаче заобикалял всички улици и пътища и превел краля по билото на една планина, която и до ден-днешен носи названието Франкенвег.[14] Щом се спуснали от въпросната планина към Гавенската равнина, те бързо се събрали и нападнали неочаквано лангобардите в гръб; Дезидерий избягал в Павия, а франките завзели цялата страна. Музикантът се изправил пред Карл и поискал обещаното. Кралят рекъл: „Казвай какво искаш!“ Онзи отговорил: „Искам да се изкача на оня там хълм и да надуя рога си; докъдето той бъде чут, нека ми бъде дадена като награда за заслугите ми земята заедно с населяващите я мъже и жени.“ Карл казал: „Да бъде, както поиска.“ Музикантът се поклонил, изкачил се бързо на хълма и надул рога; след което се спуснал надолу, поел през села и поля и питал всеки срещнат: „Чу ли звука на рог?“ И ако онзи отвърнел: „Да, чух“, зашлевявал му плесница с думите: „Ти ми принадлежиш.“ Така Карл му предоставил земите дотам, докъдето бил чут звукът на рога, и музикантът ги владял спокойно, докато бил жив, сетне те преминали към наследниците му, а и до днес жителите на тази страна се наричат Събрани от звука, transcornati.

Бележки

[14] Пътят на франките.

Край