Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sankt Arbogast, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Свети Арбогаст, епископът на Страсбург, се радвал на благосклонността и сърдечността на Дагоберт, краля на франките, който не копнеел за нищо друго така, както да разговаря с него и да слуша мъдрите му съвети. Веднъж кралският ловец и Зигеберт, неговият син, ловували сред храсталаците и горите край Ил в местността, където по-късно била издигната катедралата на Еберсхайм, и открили голям глиган, след който се спуснали с кучетата си, единият от едната, а другият от другата му страна. Получило се така, че младият Зигеберт се оказал сам и непредпазливо се натъкнал на глигана. Жребецът се уплашил от звяра и момчето паднало от него, кракът му се закачил за стремето и конят го стъпкал, така че то останало да лежи като мъртво. Когато кралските слуги го намерили стъпкано, те го вдигнали с много жал, отнесли го у дома и то умряло на следния ден. Тогава Дагоберт бил посъветван да повика свети Арбогаст, който тутакси се явил и след много думи и вопли коленичил пред трупа и призовал Божията майка, след като е дала живот на целия свят, да върне и това момче към живота. Момчето отворило очи и се изправило в погребалния си саван, който веднага снели от него и му надянали кралските одежди. Тогава кралят, кралицата и цялата свита паднали в нозете на светеца и поблагодарили за милостта му; той не пожелал нито злато, нито сребро, ала по негов съвет кралят дарил катедралата „Дева Мария“ в Страсбург-Руфах с ниви, гори, постройки и пасища. Когато след много години Арбогаст остарял и се поболял, той се обърнал към подчинените си: Също както нашият Господ е погребан в Йерусалим тъкмо на мястото, където биват наказвани лошите люде, така и той иска да последва примера му; и когато умре, нека го погребат в Страсбург тъкмо на мястото край бесилката, където биват съдени злите човеци. Това те трябвало да се закълнат да сторят. Така след смъртта си той бил погребан на обраслия с бук хълм „Свети Михаил“, където тогава се издигала бесилката. Над гроба му построили параклис в чест на свети Михаил и той лежал в него в продължение на много години.

Край