Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Chlotars Sieg über die Sachsen, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

Хлотар поставил сина си Дагоберт за крал на австразийските франки. Той преминал с войската си Рейн, за да усмири саксите. Саксонският херцог Бертоалд обаче му дал тежко сражение; Дагоберт получил удар с меч по главата и веднага пратил на баща си част от шлема заедно с отрязаната коса — като знак онзи да му се притече на помощ колкото е възможно по-скоро, преди останалата му войска да се е стопила. Хлотар получил посланието, докато бил на лов; той незабавно се отправил на далечен път с малката си свита, която го следвала, пътувал ден и нощ и най-сетне достигнал до Везер, където бил разположен лагерът на франките. Рано сутринта франките посрещнали с радостен вик появата на краля си; на отсрещния бряг Бертоалд чул ликуването и попитал какво ще рече това. „Франките се радват на пристигането на Хлотар“, му било отговорено. „Това е лъжа и безумие“, възразил Бертоалд, „аз имам известни сведения, че той вече не е жив.“ Тогава Хлотар застанал на брега и без да изрече дума, свалил бързо шлема от главата си; така че прекрасните му коси с примесени в тях бели къдрици се надиплили на раменете му. По този кралски накит враговете тутакси го разпознали. Бертоалд извикал: „Значи това си ти, нямо животно!“ Пламнал от гняв, кралят наложил шлема на главата си и пришпорил жребеца си през реката, за да си отмъсти на враговете; всички франки наскачали след него; доспехите на Хлотар били тежки и докато прекосявал реката, ризницата и обувките му се напълнили с вода; въпреки това обаче той преследвал неуморно побягналия херцог на саксите. Бертоалд се провикнал през рамо, че един толкова прочут крал и господар не бива да преследва несправедливо слугата си. Ала Хлотар знаел, че онзи говори така от коварство, и не обръщал внимание на думите му, ами го застигнал с бързия си жребец и го убил. Отрязал главата му и я понесъл към идващите насреща му франки. Тогава скръбта им се обърнала в радост; те превзели цяла Саксония и крал Хлотар наредил да бъдат екзекутирани всички мъже, които били по-високи от носения от него по онова време боен меч, та по-младите и по-ниските да бъдат наплашени от живия спомен за това. Та така постъпил Хлотар.

Край