Братя Грим
Пристъпващата гора и звънтящите камбанки

Когато Хилдеберт настъпил с голяма войска срещу кралството на Гунтрам и Фредегунд, кралицата приканила франките си да се сражават храбро и накарала начело да носят люлката с оставения от Гунтрам син; след кърмачето крачели въоръжените тълпи. Фредегунд замислила хитрост. В среднощна доба войската се надигнала и се отправила към една гора под предводителството на Ландерих, настойника на младия Хлотар. Ландерих грабнал секира и отсякъл един клон; след което взел звънчета и ги окачил на шията на коня, който яздел. След което подканил воините си да сторят същото; така че рано сутринта те се отправили към противниковия лагер, всеки с клони в ръка и със звънтящи камбанки на конете си. Кралицата пристъпвала начело с младия Хлотар в ръце, за да разпали жалостивостта на воините спрямо детето, което би попаднало в плен, ако те бъдат победени. Един от вражеските наблюдатели хвърлил поглед натам, където започвало да се развиделява, и извикал към другаря си: „Що за гора е тази, дето виждам да се простира на място, на което вчера вечерта нямаше дори малък храст?“ „Ти си все още пиян от изпитото вино и всичко си забравил, отговорил му другият, нашите хора намериха в близката гора фураж и паша за конете ни. Не чуваш ли как подрънкват звънчетата на шиите на пасящите жребци?“ (Понеже от древни времена франките, и особено източните, имали обичая да закачат звънчета на пасящите си коне, та да могат да ги намират, ако се загубят.) Докато пазачите си говорели тези неща, франките захвърлили клоните, така че гората застанала там оголена от листа, ала гъста от дръжките на блестящите копия. Тогава враговете се объркали и ужасили; от съня си те мигом попаднали насред кървава битка и тези, които не успели да избягат, били избити; военачалниците им едва се измъкнали върху бързите си жребци.