Включено в книгата
Оригинално заглавие
Leupichis entflieht, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

По същото време и Лойпихис, едно дете от Фриули, което единствено от петте братя останало живо, попаднало в плен; но се опитвало да избяга от хуните и да се завърне в родината. Един ден предприело замисленото бягство, като взело със себе си само лък и стрели, както и малко храна; само дето не знаело накъде да върви. Тогава към него се приближил вълк и започнал да му сочи пътя. Като гледало как звярът върви след него и щом то спре, спира и той, момчето помислило, че Бог му го е пратил. Така звяр и момче бродили няколко дена през долини и баири в пустошта; накрая хлябът, който Лойпихис носил, се свършил. Гладът го измъчвал и то опънало лъка срещу вълка, за да му послужи животното за храна. Вълкът избегнал стрелата и изчезнал. Сега вече момчето не знаело кой път да хване и изтощено рухнало на земята; в съня си видяло мъж, който го заговорил: „Стани, сънливко, и тръгни натам, където сочат ходилата ти, понеже там се намира Италия!“ Лойпихис се изправил и поел натам; достигнал до местоживелищата на славяните, една стара жена го приела, скрила го в дома си и го снабдила с провизии. След което той отново поел по пътя си и след няколко дена се озовал в Ломбардия, в родното си място. Къщата на родителите му била така опустошена, че дори нямала покрив и била обрасла в тръни и бодли. Той ги изсякъл, а между стените бил израсъл огромен бряст, на който Лойпихис окачил лъка си. След което възстановил къщата, взел си жена и заживял там. Този човек бил прадядо на историка.[8] Той родил Арихис, Арихис — Варнефрид, а Варнефрид — Павел.

Бележки

[8] Павел Дякон.

Край