Братя Грим
Албоин споделя трапезата на Аудоин

Когато Албоин, синът на Аудоин, се завърнал победоносно от похода срещу гепидите, лангобардите поискали той да сподели трапезата с баща си. Но Аудоин отхвърлил това предложение, тъй като според народния обичай синът на краля не бива да се храни с баща си, докато не получи оръжието си от чужд крал. Като чул това, Албоин се отправил, придружен от четиридесет младежи, към Турисенд, краля на гепидите, чийто син, Турисмод, той току-що бил убил, и му разказал по каква причина идва. Турисенд го посрещнал дружелюбно, поканил го на гости и по време на угощението го поставил от дясната си страна, където обикновено седял собственият му син. Турисен седял така и като видял убиеца на сина си до сами себе си, въздъхнал и рекъл: „Мило ми е това място, ала човекът, седнал на него, ми причинява страдание.“ Възбуден от тези думи, другият син на Турисенд започнал да се подиграва на лангобардите задето носели бели превръзки на прасците си, уподобявайки ги на коне с бели до хълбоците нозе и казвайки, че „приличат на отвратителни кранти“. Един от лангобардите отвърнал: „Ела с мен в Асфелд; там ще видиш колко добре бият с копита тези, които наричаш кранти; там насред поляната лежат костите на една жалка кранта, именно на собствения ти брат.“ Това разярило гепидите и те понечили да си отмъстят; в същия миг всички лангобарди се хванали за кинжалите си. Кралят обаче скочил от масата, хвърлил се между тях и заплашил оня, който начене пръв битката: неугодна Богу, рекъл той, е победата на оногова, който убие врага в собствения си дом. Така усмирил крамолата, а след като хапнали, взел оръжията на сина си Турисмод и ги предал на Албоин. Този се върнал в мир у дома си и седнал на масата на своя баща. Разказал всичко, което му се случило при гепидите, и лангобардите похвалили с почуда както дързостта на Албоин, така и голямата вярност на Турисенд.