Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der blinde Sabinus, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

Епископ Савин на преклонна възраст загубил зрението си и бил напълно сляп. Тотила бил чул, че този мъж може да предсказва, ала не го вярвал, ами искал сам да провери. При посещението си в областта Божият човек поканил краля на гости. Тотила не искал да бъде гощаван, ами просто седнал отдясно на стареца. Когато един слуга се канел да подаде на Савин бокал с вино, кралят мълчаливо протегнал ръка, взел чашата и я подал вместо момчето на епископа. Последният усетил това, ала рекъл: „Благословена да е тази ръка!“ Засраменият от това, че е бил разкрит, Тотила все пак се зарадвал, че е намерил онова, което търсил.

Въпросният Савин живял толкова дълго, че архидяконът, който жадувал да стане епископ след него, най-сетне опитал да отрови благочестивия мъж. Той сговорил виночерпеца да постави отрова в бокала и подкупил момчето, което по време на обяда трябвало да поднесе питието на Савин. Епископът обаче се обърнал на място към момчето: „Сам изпий онова, което ми поднасяш.“ Разтреперано, то се канело по-скоро да пие и да умре, нежели да понесе мъките, свързани с това човекоубийство. Когато поднесло чашата към устата си обаче, Савин го спрял и рекъл: „Не пий, ами ми подай питието, аз ще го изпия; върви обаче при онзи, който ти го е дал, и му кажи, че аз ще го изпия, ала той няма да стане епископ.“ След което епископът направил кръстен знак и отпил без никаква опасност за себе си. В същия миг архидяконът рухнал мъртъв на мястото, на което се намирал, все едно че отровата преминала през устата на епископа в собствената му утроба.

Край