Братя Грим
Сказание за Гелимер

По времето, когато вандалите превзели Африка, сред хората в Картаген се носела старата поговорка: Г. ще преследва Б., а сетне Б. — Г. Ставало дума за Гензерих, който надвил Бонифаций, и за Велизарий^[3], който пък победил Гелимер. Въпросният Гелимер би попаднал в плен, ако не се било случило следното. Велизарий натоварил с тази задача Йоан, в чиято свита се намирал оръженосецът Улиар. Улиар забелязал на едно дърво птиче и опънал лъка си; но тъй като бил подпийнал и възприятията му не били съвсем наред, не ударил птицата, ами улучил господаря си в гърба. Йоан умрял от раната си, а Гелимер имал време да избяга. Той се отскубнал и още същия ден се добрал до маврузийците. Велизарий го последвал и го обкръжил на един малък хълм дълбоко в Нумидия. Така посред зима Гелимер се оказал обсаден и лишен от всякакви провизии, тъй като маврузийците не печали хляб, нямали вино и растително масло, ами ядели непокълнала пшеница и ечемик, подобно на лишените от разум животни. Тогава кралят на вандалите написал писмо до Фар, интенданта на гръцката войска, и го помолил за три неща: една лютня, един хляб и една гъба. Фар попитал пратеника: „Защо му е това?“ Пратеникът отвърнал: „Хляба Гелмер ще изяде, понеже не е виждал такъв, откак се е качил в планината; с гъбата ще избърше зачервените си очи, които не е мил от много време; с лютнята ще изсвири песен, та да оплаче злощастието си.“ Фар се смилил над краля и му пратил поисканото.