Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wanderung der Goten, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Народите се разпръснали от остров Шанце (Скантия) като пчелни рояци. Готите поели под ръководството на своя крал Берих; местността, където най-напред слезли от корабите си, назобали Готеншанце. След това се отправили към улмрюгите, живеещи на морския бряг, и ги победили. Сетне надвили и съседите си вандали. Народът нараснал значително и когато на власт бил петият след Берих крал, именно Филимер, било решено той да продължи с готите нататък. В търсене на добро поселище те достигнали страната Овин в Скития, където един срутил се мост откъснал част от войската. Онези, които сполучили да пресекат реката, продължили и достигнали границата на Скития при Черно море.

Под водителството на Берих първоначално от Скантия отплавали едва три кораба. Единият от тях бил по-бавен от останалите, поради което и бил наречен Гепанта (Зяпльото), откъдето племето придобило обидното прозвище гепиди. Понеже тези люде са едри на тяло, ала мудни на мисъл. Гепидите останали на остров Вайксел, докато остготите и вестготите продължили, но се установили малко по-нататък. Тогава захванали война с гепидите, победили ги, а след това се отделили едни от други и всяко племе поело по свой път.

Край