Иван Вазов
Там!

Пламти пожар, борба бесней

при Охрид, Вардар и Пирин.

Високо знамето се вей

на храбрий македонски син.

 

Наста великий чакан ден,

наста великата борба.

Светът е смаян, поразен,

смути се самата съдба…

 

O, колко храброст, мъжество,

за смърт геройска колко стръв!

Ще види свойто тържество

юнашката проляна кръв:

 

поклон, о братя, о борци

величествени и свети,

поклон, герои и светци,

за най-високите мечти.

 

Поклон, поклон от нас сега

на ваший меч, на ваший гроб.

Тоз, който знай да мре така,

не може веч да бъде роб.

 

София, 21 август 1903 г.