Иван Вазов
Гостите

        Кой чука там?

— Тук любовта е нежна,

омайницата прежна…

От моя сладък плам,

поет, поутоли гърди си!

        — Любов, иди си!

 

        Кой чука там?

— Аз Радостта съм. — Що е?

— Доидох в сърцето пусто твое,

по — пусто от порутен храм,

да фърля искра младост.

        — Иди си, Радост!

 

        Кой чука пак?

— Тук Славата е. Тичам

за нови лаври да извличам

поета из забрава, мрак.

Отнебесата ида право.

        — Махни се, Славо!

 

        Кой чука йощ?

— Скръбта съм. Дружка вярна,

дойдох да ти се мярна,

че сам си в тая тъмна нощ!

Отваряш ли ми ти вратата си?

        — Влез, ти си у дома си!

 

София, 1900