Иван Вазов
Видях го пак…

Видях го пак, видях го ази знамето

свето жалейно македонско черно

и с трепет красноречьето му нямото

разбрах го аз, покъртен бях безмерно.

 

Задрилски братя с ведно празнуваха

денят на избавленьето ни славен,

а там зад Рилазвякове се чуваха

оковни вопли на народ безправен.

 

Под сняг печалното вървеше шествие,

из улицата кална то вървеше…

Склоних глава, изпратих му приветствие,

сетих сълза, че буза ми гореше.

 

Отмина то без шум, кат погребение,

на Македония със образа високи

и светлий ден на нашто избавление

пред мене с траур се покри дълбоки.

 

София, 1900