Иван Вазов
Героиня (Екатерина Авксеитиева Симитчиева)

[Екатерина Авксеитиева Симитчиева — Българска учителка от Куманово, която се противопоставя на сръбските домогвания. Бременна, води една бурна демонстрация. Ударена от турски приклад тя загива след няколко дни.]

 

Поклон, сестро! Дух велик, незнаен

крил се в тебе — героиньо мила —

и гневът на цял народ отчаен

        със стихийна сила.

 

И сега те виждам как прекрасна,

        лвица разярена,

падаш жертва на борба ужасна —

        млада покосена.

 

Сякаш чувам: „Ето мойте гърди

слаби, женски — бийте, не отстъпам!

Таз земя е наша — и ще бъде.

        Тук мра — не се дръпам!

 

Мра за род и чест, от радост пълна.

Сестри, не плачете за мен, моля.“

Ти умря и хладен гроб погълна

крехко тяло и желязна воля,

 

И ечи гласът ти пак през гроба,

носи се от две страни на Рила,

за да влива пламък нов у роба,

нам дълга да сочи с нова сила.

 

Той звучи: O сестри, майки, дайте

същия пример на братя, чада!

Как се прав стои, мъже, узнайте —

как се честно пада.

 

Поклон, сестро — вечно у нас жива!

Поклон на борците чудни, нови —

на земята, де цъфтят такива

        майки и гробове!

 

София, 1899 г.