Росица Панайотова
Кой сте вие, мистър…

А. А. Грейг, У. Р. Сандърс, Майкъл Караджордж? Или ако оставим настрана псевдонимите — кой сте вие, мистър Пол Андерсън?

Въпросът не е от риторичните, тъй като за българския читател това име е практически неизвестно, макар че няма защо да се гордеем особено с подобен факт. Защото американският писател фантаст, с когото тепърва ни предстои да се запознаем, е седемкратен носител на авторитетната на Запад награда „Хюго“ и двукратен на не по-малко престижната „Небюла“. Но преди да стигне до лаврите на „Хюго“ и „Небюла“, Андерсън е извървял дълъг и нелек път.

Роден през 1926 г. в семейството на скандинавски емигранти, до Втората световна война той живее в Дания. След хитлеристката окупация заминава за Минесота, където завършва физика в местния университет. И както често се случва с неспокойните и търсещи натури, още преди да е изучил основите на своята точна наука, ръката му вече посяга към перото на вълшебната жар-птица, наречена „фантастика“. За да не го изпусне до ден-днешен. Тогава, едва 21-годишен, Андерсън публикува своя първи разказ „Утрешните деца“.

Но чудната жар-птица лети нависоко и не обича гладките царски пътища — ще минат години, преди перото на Андерсън да засвети със свой собствен блясък. Това става през 1953 г., когато той издава една от най-забележителните си книги — „Три сърца и три лъва“. Оттогава неведнъж перото му ще осветява оригинални кътове на фантастичното царство — достатъчно е да споменем само такива произведения като „Кръстоносният поход в небесата“, „Време: нула“, „Царицата на ветровете и тъмнината“, „Буря в лятна нощ“, както и цикъла „Патрулът на времето“.

Обикновено причисляват Пол Андерсън към романтичната вълна в американската фантастика, която се разграничава от представителите на т.нар. „хард“ или твърда научна фантастика. „Операция «Хаос»“ (1971 г.) е едно от произведенията, които най-добре представят своя автор в такава светлина — в него не липсват и силни човешки страсти, и причудливи създания, сякаш изпълзели от древните митологии. Но нито за миг романтикът Андерсън не е оставен на мира от учения Андерсън, влюбен в модерните технологии и научните казуси. Изобретателният и плодовит писател, чиито книги вече наброяват трицифрено число, трудно може да бъде „напъхан“ за удобство на литературната критика в някакви ограничителни рамки. И когато човек отвори „Енциклопедия на научната фантастика“ под редакцията на Питър Никълс, ще остане изумен, като прочете след статията за Андерсън отпратките към други статии в енциклопедията. Под ремарката „Виж още“ фигурират: черни дупки, генна инженерия, краят на света, киборги, политика, галактически империи, социалдарвинизъм, космически кораби, игри и спортове, научни грешки, Юпитер, война, жени, магия, Атлантида, гравитация, лингвистика, Слънце… Сигурно ще е приятно да си поговориш с автора за всичко това и за още толкова други неща, изброени в списъка — още повече че не са много имената в енциклопедията, удостоени с подобен поменик. Но ако това не стане, нали все пак остават книгите му.

Не зная дали не прехвалих големия американски писател, но си мисля, че нашите читатели сами ще съумеят да открият неговите недостатъци. Поне за това нас, българите, ни бива. Не зная и какъв край са предопределили на този американец с датско потекло норните — скандинавските богини на съдбата. Но ми се струва, че където и да попадне Андерсън — в рая или в ада, той ще продължава да търси своето перо от митичната жар-птица. Въпреки че, защо да бързаме — та писателят, с когото току-що се запознахме, е едва на 66 години!