Стефан Савов
За книгата „Нос Хорн“

Нос Хорн. Заглавието на книгата оправдава очакванията ни. Ние действително се отправяме на едно дълго пътешествие, към далечни светове. Авторът още от първата страница ни повежда с риболовен кутер или на кон, по море или по суша из онези области на земната шир, които неведнъж са ни поразявали със своите странно звучащи и примамливи имена: Патагония, Огнена земя, Нос Хорн… Екзотика? Да, има я в книгата, макар този път действието да не се развива под зелените сенки на традиционните палми, а на фона на заснежени равнини и синкавобели айсберги. Има и силни мъже, които, ако е нужно да утвърдят правото си на живот, посягат с леко сърце към спусъка на револвера. Такива ще срещнем в почти всеки от предлаганите разкази. Та кой друг би могъл да живее под тези сурови и строги небосклони? Напрегнати ситуации, в които залог е животът на ловеца или моряка, с една дума казано, на героя на разказа. И всичко това не е авторска приумица, а самата действителност в един далечен край на нашата планета, чиито брегове мият водите на два велики океана и в чиито простори си дават среща бурите от цял свят. Защото там, на върха на този огромен триъгълник, наречен Южна Америка, стои изправен, обърнал лице срещу ледения вятър, човекът, в борба с природните стихии, с пространствата, със своя древен враг — глада. И да не забравяме, човек в борба с човека, настръхнали един срещу друг, в името на някаква правда или водени от своите тъмни инстинкти. И тази действителност благодарение на голямата непосредственост и художество на автора става наша, поне за тези няколко часа, когато книгата е в нашите ръце.

Но в разказите на Колоане има и нещо друго, нещо в повече от напрегнатите и крайно занимателни истории на различни човешки съдби. И то е, струва ми се, плод на голямата топлина и любов на автора не само към неповторимия по своето величие и мащаби пейзаж, но и към хората, които, било те пришълци или кореняци, населяват тези далечни области. Открил широко сърцето си авторът успява да проникне дълбоко и разбере настоящето, миналото и бъдещето на тези хора, да разкрие тяхната съдба. Казвам съзнателно съдба, защото тези земи и техните жители, колкото и отдалечени на пръв поглед от това, което сме свикнали да наричаме цивилизован свят, са включени в неговата орбита. Те са подчинени на известни обществени механизми, които неусетно насочват отделните съдби по отдавна утъпкани пътища. Може би не е било особено трудно за автора, живял сам като обикновен труженик по тези географски ширини, да стигне до такава концепция. Но трудно е било, а тук Колоане бележи истински успех, да разкрие майсторски и неусетно своето разбиране пред нас, да го направи и наше виждане.

Франсиско Колоане, когото смятат за чилийския Джек Лондон, е роден през 1910 г. в Кемчи, малко пристанище в южната част на Чили. Духът на приключенията и пътешествията отрано се вселява в неговата душа. Едва-що завършил гимназия в гр. Пунта Аренас и отслужил военната си служба, той тръгва да пътешества. Изкарва хляба си като ловец на тюлени, моряк в риболовни, товарни и пътнически кораби, овчар и надзирател в скотовъдни стопанства, работник в нефтени находища. Служи четири години в чилийския морски флот, взима участие в експедиция в Антарктида. Работи като журналист и намира време да пише разкази, драми и романи, в които герои са простите и смели хора, с които е живял и работил, гладувал и мечтал, откривал нови светове и стари като човека пороци. И ако от книгите му лъха голяма, неподправена сила, то е, защото пълноводният живот, който се лее по страниците им, е негов собствен, на автора живот. Живот на скитник из студените южни простори, влюбил се в красотата на един почти космически пейзаж, съумял да проникне в душата на мъжете, които населяват големия остров със странното име Огнена земя.

И чудно ли е тогава, че книгите на Франсиско Колоане се издават и преиздават не само в страните на Латинска Америка, а преведени на английски, френски, немски, руски, шведски, а сега и на български език, тръгват по пътя на своя автор — да пътешестват по широкия и чуден свят?