Иван Вазов
Само ти, солдатино чудесни…

(в памет на тържественото посрещане на нашите войски в София на 14 декември)

Само ти, солдатино чудесни,

всичко снесе на плещи се здрави,

само ти, юнако неизвестни,

нас спаси, България прослави!

 

Крилат на си — планини префръкна,

герой не бе — как се мре, научи,

ти с ура пушкалата затъкна,

ти на щик победата набучи.

 

Храбри идат твойте капитани,

радува ме цветна им корона;

ала ти, войнико невенчани,

горди сълзи правиш ме да рона!

 

Плача, кат ви гледам, братя прости,

така бледни, дрипави и прашни…

Добре дошли, мои царски гости!

Добре дошли, лъвове безстрашни!

 

София, Декември 1885